„Наркотиците водят до толкова много травми в семейството ви, много преди да загубите любимия човек. Просто е грозно и те белязва“ – казва Шона, чийто син започва да експериментира с наркотици едва на 13 години. В годините след смъртта му, тя и семейството ѝ намират мир с помощта на професионални съветници и съсредоточаване върху вярата.

Чувствали ли сте някога бремето на скръбта или срама? Или чувството на отчаяние и безнадеждност, което идва в резултат на лоши избори? Кели го е изпитала. Била е изгубена. Била е пристрастена към наркотиците, проституирала е и е била неспособна да се грижи за децата си. Понякога дори не се е чувствала като човек. А това, което ѝ е било останало, било чувството на абсолютен страх, ужас и самота.

Кени е отгледан от религиозна майка, която обичала Бог и хората. Но когато бил на 13 години, Кени решил да спре да ходи на църква и да остави Бог настрана. Той искал да върши неща, които да му донесат незабавно благополучие, защита и обществено положение. Стандартите, на които майка му го била учила, вече нямали значение.

Емоционалната травма ще изчезне ли някога? Обръщането към професионален консултант, молитвата към Бог и разговорите с доверени приятели могат да облекчат част от болката. В този видеоклип Британи споделя своя опит с Божията благодат и своята емоционална травма.

Понякога чувствате ли, че не сте достатъчно добри за Бог или за другите? Вероятно се борите с перфекционизма. Тази низходяща спирала на мислене „Ако не съм съвършен, значи съм лош“ е болезнена. Но независимо дали го знаете или не, Божията благодат достига до всички – включително до перфекционистите.

Брок работил усилено, за да издържа семейството си. И когато кариерата му потръгнала, той чувствал, че животът му е чудесен – до деня, в който колата, в която се намирал, не била ударена от голям камион. В един миг животът му се променил драстично, оставяйки го да се чуди защо на добрите хора се случват лоши неща.