Мисионерите са доброволци, които са оставили нормалния си начин на живот за период от две години, за да помагат на другите да се доближават до Исус Христос. Преди да отидат на мисия, те са били ученици или студенти, работници, атлети, музиканти, с две думи, схващате идеята. След завършване на службата си, те се завръщат у дома, за да продължат да учат, да работят, да излизат на срещи и да сключат брак – като цяло, да водят нормален живот.

Те идват от всички краища на света. Не е необичайно за мисионерите да служат в чужда страна и да говорят език, различен от родния им. Мисионерите служат като пълнолетни младежи или когато вече са се пенсионирали, самостоятелно или като двойки. Без значение от възрастта им, мотивите им са искрени – те напускат дома си и своето семейство за известно време, за да вършат това, което Исус учи Своите апостоли да правят: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание“ (Марк 16:15).

Не. Евангелието на Исус Христос е за всички. Той кани всички да дойдат при Него „без пари и без заплащане“ (Исайя 55:1). Всъщност, мисионерите дават пари, за да дойдат да ви видят, като покриват собствените си разходи, за да служат на мисия. Местните ръководители на Църквата и учителите в класовете също не получават парична компенсация.

Часът за богослужение в Църквата е различен за отделните конгрегации. Обаче, винаги може да сте сигурни, че има едно основно събрание за всички, което е последвано от класове за деца, младежи и възрастни.

Събранието, което е за всички, се нарича „събрание за причастие“. То включва химни, молитви и речи (или „проповеди“), които са изнасяни от членове на конгрегацията всяка седмица. Но най-важната част от това събрание е вземането на причастието (подобен обред има в други християнски църкви), за да си спомним за Спасителя.