Болка. Тъга. Гняв. Вцепененост. Това са напълно естествени чувства. които изпитваме, когато се опитваме да се справим със загубата на любим човек. Никое от тези чувства не е грешно или лишено от вяра. Изпитването на емоциите, които съпътстват скръбта, е част от човешката същност.

В Библията е обяснено: „Има време за всяко нещо (…) време за раждане и време за умиране (…) време за плач и време за смях; време за тъга и време за радост“ (Еклисиаст 3:1–2, 4). Знанието, че смъртта и скръбта са необходими, може да не смекчи болката, но може да увеличи щастието, когато то настъпи. Скръбта не е слабост, несъвършенство или признак на нещо нередно. Тя е необходима част от земния живот.

Бог знае, че в този живот ще изпитвате скръб, но не е отредено да се справяте с нея сами. Той желае да търсите утеха. Исус учи: „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат“ (Матей 5:4). Да разчитате на Бог и другите хора, може да облекчава скръбта ви и да ви оказва подкрепа.

Преди Исус да вдигне Своя приятел Лазар от мъртвите, Той се моли на Бог, Своя Отец, за сила и напътствия. Изливайте душата си пред Бог в молитва. Той ще ви помага да чувствате Неговия мир и любов.

Когато Лазар се разболява и умира, хората от общността отиват при сестрите му Марта и Мария, „за да ги утешават“ (Йоан 11:19). Приемете службата на хората около вас, които искат да ви помогнат и да ви изслушат. Когато сте готови, е важно да споделите загубата, болката и гнева си. Марта изразява разочарованието си, че Исус е отсъствал, когато Лазар умира. Исус показва любовта Си към нея и ридае заедно с нея.

Справянето със смъртта може да ни доближава до Бог, но може също така да породи у нас съмнения относно Неговия план. Можем да отправяме въпросите си към Бог в молитва. Обещано ни е: „Искайте и ще ви се даде“ (Матей 7:7).

В Светите писания Бог дава отговори на много трудни въпроси относно живота и смъртта. Ето някои въпроси, които може да имате, заедно с отговорите, намиращи се в Светата Библия и Книгата на Мормон:

Бог знае как се чувствате. Тъй като ви обича, когато скърбите, Той скърби заедно с вас. Той желае да бъдете щастливи – и е направил това възможно.

Светият Дух е наречен Утешителят в Библията. Светият Дух има силата да „утеша(ва) всички наскърбени“ (Исайя 61:2). Хората, които чувстват тази божествена утеха, я описват като топлина, пълнота, спокойствие и мир. Това е изпълнението на обещанието на Исус: „Мир ви оставям. Моя мир ви давам“ (Йоан 14:27).

Благодарение на жертвата и Възкресението на Исус Христос, „гробът няма победа и жилото на смъртта е погълнато в Христа. Той е светлината и животът на света; да, светлина, която е безкрайна, която не може никога да бъде затъмнена; да, също и живот, който е безкраен, тъй че да не може да има повече смърт“ (Мосия 16:8–9). Всички ние ще бъдем възкресени и ще можем отново да бъдем със своите семейства и любими хора. Междувременно можем да намираме надежда и изцеление чрез любовта на Исус Христос.

Щастието е целта на Бог за вашия живот. Радостта ни няма да е постоянна, но „(Бог) ще обърше всяка сълза от очите (ви) и смърт няма да има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина“ (Откровението на Йоан 21:4).

Болката от скръбта е нещо реално – реален е и мирът, който идва от Бог. Ако се опитвате да се справите със загубата на любим човек, се обградете с всички възможни източници на подкрепа и мир. Чрез молитва, изучаване на Писанията и подкрепа от любимите хора, можете да намирате истинска надежда и утеха.