Когато Исус изнася Проповедта на планината, Той напомня на хората как стоят нещата съгласно закона на Моисей: „Око за око, зъб за зъб“ (вж. Матей 5:38). След това Той учи на по-висшия закон за прошката – да обръщаме и другата буза и да „обича(ме) неприятелите си“ (вж. Матей 5:39–44).

Задържането на наранени чувства е постоянно напомняне да бъдем разстроени. Неразрешените конфликти заемат твърде много място в съзнанието ни. Заради тях губим съня си и ако не сме внимателни, можем да им позволим да навредят на другите ни взаимоотношения.

Отказът да прощаваме източва енергията ни, която би могла да бъде използвана по-добре за служба на другите и обогатяване на собствения ни живот. Книгата на Мормон учи, че „човеците са, за да могат да имат радост“ (вж. 2 Нефи 2:25). Как можем да имаме радост, когато се съсредоточаваме върху чувства на гняв, възмущение, горчивина и отмъщение?

Когато избираме да прощаваме, ние позволяваме на Светия Дух да влезе в сърцата ни. Щастието е избор. То не зависи от действията на другите или от това дали е възтържествувала справедливостта. Прошката ни прави свободни.

Да простим на някого е по лесно на думи, отколкото на дело, особено ако прегрешението е тежко. Понякога изглежда, че прошката е невъзможна. Но ако се уповаваме на Спасителя и се молим за сила да простим, Исус ще ни помага. Старейшина Кевин Р. Дънкан, ръководител на Църквата, казва: „Дори да станем жертва веднъж, не трябва да ставаме жертва втори път, като носим теглото на омразата, горчивината, болката (и) негодуванието“ („Изцеляващият балсам на опрощението“, Ensign или Лиахона, май 2016 г., с. 33).

Дори и когато простите на някого, може да отнеме много време, докато му се доверите отново. Това е нормално. Например бихте могли да простите на някого, който е откраднал от вас, но това не означава, че оставяте вратата отключена. По същия начин някой, който е преживял насилие във връзката си, може да прости на насилника, без да влиза отново в тази връзка. Следва да прощаваме на всички. Но проявявайте мъдрост, когато решавате отново да се доверите на някого.

Когато ни е трудно да прощаваме, можем да поглеждаме към примера на Исус Христос. Дори когато виси на кръста с гвоздеи в ръцете и нозете Си, Той извиква към Бог: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Ние може да нямаме способността сами да прощаваме, но Исус страда за нашите „болки и оскърбления“ (вж. Алма 7:11), за да знае как да ни помага. Чрез Неговата благодат ние можем не само да получаваме опрощение, но също и да имаме силата да прощаваме на другите.