„Когато Исус моли вас и мен да се покайваме, Той ни кани да променим разума си, знанието си, духа си – дори начина, по който поемаме дъх. Той ни моли да променим начина, по който обичаме, мислим, служим, прекарваме времето си, как се отнасяме към съпругите си, как учим децата си, и дори как се грижим за телата си. Няма нищо по-освобождаващо, облагородяващо или по-съществено за личното ни развитие от това да се покайваме редовно и всекидневно. Покаянието не е събитие; то е процес. То е ключът към щастие и спокойствие. Когато е придружено от вяра, покаянието ни дава достъп до силата на Единението на Исус Христос.

„Можем да се справяме по-добре и да бъдем по-добри“, обща конференция, април 2019 г.

Евангелието на Исус Христос ни предизвиква да се променим. „Покайте се“ е най-честото му послание, а покаяние значи отказ от всички наши навици – лични, семейни, етнически и национални – противоречащи на Божиите заповеди. Целта на Евангелието е да преобрази обикновените хора в небесни граждани и това изисква промени. …

Исус ни е заповядал да се обичаме един друг и ние показваме тази любов по начина, по който служим един другиму. Заповядано ни е също да обичаме Бог и ние показваме тази любов, като постоянно се покайваме и спазваме заповедите Му (вж. Йоан 14:15). И покаяние значи повече от това да се откажем от греховете си. В най-широк смисъл то изисква промяна, отказ от всички наши традиции, които противоречат на Божиите заповеди. Като ставаме пълноценни участници в културата на Евангелието на Исус Христос, ставаме „съграждани на светиите и членове на Божието семейство“ (Ефес. 2:19).

„Покаяние и промяна“, обща конференция, октомври 2003 г.

По-голяма святост не се получава, като просто молим за нея. Тя идва, като правим нужните неща, чрез които Бог да ни променя.

„Святост и планът на щастие“, обща конференция, октомври 2019 г.

Желанието ни да се покаем показва нашата благодарност за Божия дар и за любовта и жертвата на Спасителя за нас. Заповедите и свещеническите завети предоставят изпитание на нашата вяра, подчинението и обич към Бог и Исус Христос, но което е по-важно, те дават възможност да изпитаме Божията обич и да получим пълнота от радост както в този живот, така и в идния. …

Запомнете: небесата няма да са пълни с онези, които никога не правели грешки, а с онези, които са разбирали, че са се отклонили от курса и са направили корекции, за да се върнат в светлината на евангелската истина.

Колкото повече ценим словата на пророците и ги прилагаме, толкова по-добре ще разпознаваме кога се отклоняваме от курса – дори само с няколко градуса.

„Въпрос на няколко градуса“, обща конференция, април 2008 г.

Поканата за покаяние рядко се отправя със суров глас, а по-скоро с любяща молба да се обърнем и да се върнем при Бог. Тя е призив на един любящ Отец и Неговия Единороден Син да бъдем повече, отколкото сме, да достигаме по-висш начин на живот, да се променяме и да чувстваме щастието от спазване на заповедите. Като ученици на Христос, ние се радваме в благословията на покаянието и радостта да ни бъде простено. Те стават част от нас, оформящи начина, по който мислим и се чувстваме. …

За повечето от нас покаянието представлява едно тихо, съвсем лично и всекидневно търсене на Господната помощ, за да извършим необходимите промени.

За повечето от нас покаянието е по-скоро пътуване, отколкото еднократно събитие. То не е лесно. Да се промениш е трудно. Това изисква да се тича срещу вятъра, да се плува срещу течението. Исус казва: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме последва“. Покаянието представлява отвръщане от определени неща, като непочтеността, гордостта, гнева и нечистите мисли, и обръщане към други неща, като добротата, безкористността, търпението и духовността. То представлява едно повторно обръщане към Бог. …

Покаянието може да променя не само нас самите, но и благославя нашите семейства и хората, които обичаме. Благодарение на нашето праведно покаяние и в избрания от Господ момент, протегнатите ръце на Спасителя ще обгърнат не само нас самите, но и ще достигнат и живота на нашите деца и потомци. Покаянието винаги означава, че ни предстои по-голямо щастие.

„Покайте се… за да може да ви изцеля“, обща конференция, октомври 2009 г.

Да променим своето поведение и да се върнем на „правия път“ са част от покаянието, но само част. Истинско покаяние означава да обърнем сърцето и волята си към Бог и да се отречем от греха. Както се казва в Йезекиил, да се покаем означава „да се отвърн(ем) от греха си и постъпи(м) законно и праведно; … върн(ем) залога… постъпв(аме) според повеленията на живота и не върш(им) неправда“. …

Истинското покаяние трябва да включва вяра в Господ Исус Христос, вяра, която да ни променя, вяра, че Той може да ни прощава, и вяра, че Той ще ни помага да избягваме повече грешки. Такъв вид вяра помага на Неговото Единение да действа в живота ни. Когато „разбираме впоследствие“ и „се обръщаме“ с помощта на Спасителя, можем да чувстваме надежда в Неговите обещания и радостта на опрощението. Без Изкупителя, присъщите надежда и радост се изпаряват и покаянието се превръща в просто нищожна промяна в поведението. Но чрез упражняване на вяра в Него, ние се обръщаме към Неговата способност и желание да опрощава греха. …

Вместо да намираме извинения, нека да избираме да се покайваме. Чрез покаянието, можем да идваме на себе си, както блудният син в притчата, и да размишляваме върху вечния принос на нашите дела. Когато разбираме как нашите грехове могат да оказват влияние на нашето вечно щастие, не само се разкайваме истински, но и се опитваме да ставаме по-добри. …

Фактът, че можем да се покайваме е добрата новина на Евангелието! Вината може да бъде „премахната“. Можем да бъдем изпълнени с радост, да получим опрощение на греховете ни и да имаме „спокойна съвест“. Можем да бъдем освободени от чувството на отчаяние и от оковите на греха. Можем да бъдем изпълнени с изумителната светлина на Бог и да не бъдем „повече измъчван(и)“. Покаянието е не само възможно, но и радостно, поради нашия Спасител.

„Покаяние: радостен избор“, обща конференция, октомври 2016 г.