На Цветница Исус Христос триумфално влиза в Йерусалим, а Неговите последователи развяват палмови клонки и постилат пътя Му с дрехи. Всяка стъпка, която прави, е възхвалявана, защото Той е на път славно да завърши пътуването, чрез което се изпълняват пророчества от хиляди години, и да донесе мир и спасение на всички, които имат вяра да Го следват. По време на тази Страстна седмица, можем да направим първите стъпки на промяна в живота ни, знаейки, че Исус Христос е подготвил пътя за нас.

След като влиза в Йерусалим, едно от първите места, които Исус посещава, е храмът. Домът на Неговия Отец трябва да бъде свещено място на светлина и мир, но Исус открива, че светлината е затъмнена от всякакви търговци, които са се настанили вътре, за да продават стоките си. Исус ги изгонва и веднага гледката се подобрява. Можем да направим същото за себе си. Когато вярваме в Исус Христос, можем да издигаме погледа си над светските неща и да се съсредоточаваме върху това, което е свещено.

В Йерусалим Исус Христос е заобиколен както от последователи, така и от неприятели. Като Великия Учител, Той не пропуска тази възможност. Тук, в последната седмица от живота Си, Той споделя някои от Своите неизменни учения със събралото се множество. Той казва на тях (и на нас), че най-добрият начин да служим на Бог е да обичаме ближните си. Като увеличаваме способността си да обичаме и работим върху взаимоотношенията в живота ни, ще можем да израстваме и да се превърнем в хората, които Исус знае, че можем да бъдем.

Докато преподава на Своите ученици през последната седмица от живота Си, Исус Христос набляга на принципа на прошката. Думите му имат специално значение, защото Неговата жертва е това, което прави опрощението възможно. Чрез Него можем да се покаем и товарът на греха да бъде премахнат от сърцата ни. Но за да можем напълно да усещаме силата на тази благословия, трябва да следваме примера Му и да се стараем да прощаваме на хората, които са ни наранили.

Вечерта Исус Христос събира Своите апостоли, за да вечерят с Него и да изрази любовта Си към тях. Последната вечеря е тих и красив момент, който се състои преди Исус да влезе в Гетсиманската градина по-късно същата вечер. Той знае, че скоро ще пожертва живота Си и Неговите ученици ще останат без Него. Той въвежда обреда на причастието, за да си спомнят винаги за Неговата жертва, и ги учи за силата на молитвата. Насърчава ги да питат Небесния Отец за нещата, които са нужни, за да знаят, че Бог чува и отговаря на молитвите на Своите чеда.

След страданието в Гетсиманската градина за греховете на всички хора, Исус е предаден в ръцете на местните власти. След няколко несправедливи съдебни дела, Той е осъден на смърт чрез разпъване на кръст. Неговото страдание за нас продължава на кръста и Той е заобиколен от хора, които жестоко Му се подиграват. И все пак, въпреки всичко, Исус смело изтърпява, без нито за миг да позволи на страха да му попречи да изпълни Своята мисия да изкупи всички Божии чеда. Поради това, което Той е направил, ние също можем да изоставим страха, като използваме силата на Неговата жертва, за да станем по-добра версия на самите себе си.

Трудно е да си представим терзанията, които последователите на Исус Христос трябва да са изпитвали след Неговата смърт. Те с обич подготвят и поставят Неговото тяло в градинската гробница. Сега трябва да се изправят пред света без своя любящ приятел и Учител до себе си. Но Той ги е бил научил как да показват своята любов към Него при всякакви обстоятелства, включително и когато вече Той няма да е сред тях: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“. Ако искаме наистина да се чувстваме близо до Спасителя, трябва да действаме и да правим нещата, които Той очаква от нас.

Рано сутринта, Мария Магдалена, приятелка и последователка на Исус, идва до гробницата, за да се погрижи за тялото Му. За нейно учудване, открива гробницата празна. Но тя не е сама. Един човек се обръща към нея – градинар, предполага тя. Но тогава Той се обръща към нея по име. „Мария“ (Йоан 20:16). И тя вижда. Това е Исус. Христос живее. Тази неделя, на Великден, докато отделяме време, както Мария, да се съсредоточаваме върху Спасителя и да празнуваме Неговото Възкресение, можем да знаем, че също като нея, Исус познава всеки един от нас по име. Той ни призовава да станем по-подобни на Него и да почувстваме истинския мир, който Неговото Евангелие носи.