Животът на Исус Христос е описан подробно в първите четири книги на Новия завет, които са известни като четирите евангелия. Всяко евангелие се приписва на различен автор – Матей, Марк, Лука и Йоан. Матей и Йоан са апостоли на Исус, свидетели на тези събития от първа ръка. Вместо всяко евангелие да продължава оттам, откъдето е свършило последното, всеки автор предлага разказ от начало до край за служението на Исус в Древна Юдея. Това означава, че имаме четири различни гледни точки за живота на Исус Христос, всяка със своите уникални прозрения и възгледи. Заедно те дават незабравимо свидетелство за ученията на Исус, Неговия пример и Неговата жертва.

През живота на Исус Христос, Неговите учения приемат много различни форми. Понякога те са отговори на въпроси, които са Му задавани. В други случаи са проповеди, които Той изнася пред Своите събрали се последователи, като например Проповедта на планината. Често ученията Му са под формата на притчи – прости истории, които Той разказва, за да илюстрира важни евангелски принципи по начин, който ще бъде разбран от искрено търсещите истината.

Но независимо от начина, който Той избира, за да предаде Своето послание, се очертават общи теми. Исус учи колко е важно да се уверяваме, че сме праведни не само в действията си, но и в мислите, чувствата и мотивацията си. Той изразява необходимостта да се грижим за най-уязвимите сред нас, като същевременно осъжда лицемерието и гордостта. Той непрекъснато прославя Своя Небесен Отец и насърчава последователите Си да укрепват връзката си с Бог чрез молитва.

Исус ни показва начина, по който да живеем не само чрез Своите слова, но и чрез Своите дела. Докато четете четирите евангелия, ще видите примери как Исус използва времето Си, за да изцелява болните, да храни гладните и да утешава скърбящите. Той проявява любов към другите и е готов да отстоява това, което знае, че е правилно. За разлика от Исус, ние не можем да живеем живот без грях, но можем да правим всичко по силите си, за да следваме примера, който Той ни е дал.

Независимо колко усилено се опитваме да изучаваме ученията на Исус Христос и да следваме примера Му, ще допускаме грешки. Тогава се проявява истинската сила на Исус Христос, както учат четирите евангелия. В Йоан 3:16 четем: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“. Четирите евангелия ни учат, че през последната седмица от живота Си, Исус Христос страда и умира, за да заплати цената за нашите грехове. Тази жертва се нарича Единението. Благодарение на единителната жертва на Исус можем да се покайваме и да получаваме опрощение, така че един ден да можем да се завърнем в присъствието на Бог.

След като Исус Христос умира, Той чудодейно възкръсва. Тъй като Исус Христос е победил смъртта, всички ние можем да очакваме с нетърпение живота след смъртта. От всичко, което можем да научим за Исус в Библията, реалността на Неговата жертва е най-въздействащият принцип, който можем да разберем.

След Възкресението на Исус Христос, Той организира Своите ученици, за да се увери, че делото на Неговото Евангелие ще продължи. Разказ за техните пътувания и преживявания може да бъде открит в книгата Деянията на апостолите, която следва непосредствено след четирите евангелия в Новия завет. Останалата част от Новия завет се състои предимно от поредица текстове от ранните апостоли. Те често са наричани послания, но може да ни е от помощ да ги възприемаме като писма. В тези послания можем да намерим много прекрасни учения за Исус Христос от ранните апостоли, понеже те са писали, за да укрепват вярата на първите обърнати в християнството.

В книгата Откровението на Йоан апостол Йоан описва в подробности видението си за Второто пришествие на Исус Христос, когато Той ще се завърне в слава и ще установи царството Си на земята. Това е моментът, в който целият свят ще узнае, че Исус Христос е Синът Божий. Откровението на Йоан 5:13 гласи: „И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята, и по морето, и всичко, което има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнеца да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове“.

Въпреки че в Стария завет Спасителят не е наричан „Исус Христос“, ние виждаме много от другите Му имена из цялата книга. Месия, Йехова, Емануил, Изкупител, Светия Израилев, Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на вечността и Княз на мира са само някои от имената, с които Той e отъждествяван. Пророците от Стария завет предричат Неговото раждане, Неговото служение и Неговата спасителна жертва. Например в книгата на Исайя получаваме красиво, многостранно описание на Месията, Който ще дойде, за да изкупи Божия народ. Подробности за раждането на Исус са дадени в Исайя 7:14, където се казва:

„Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил“.

В Исайя 61:1 се предрича служението на Исус Христос:

„Духът на Господа Йехова е на мене; защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа съкрушените сърца, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните“.

Ние получаваме трогателно свидетелство за предстоящата жертва на Исус в Исайя 53:4–5, където се казва:

„Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме“.

Тези стихове са само някои от начините, по които Старият завет ни насочва към Исус Христос. Всъщност, по време на земното Си служение, както е описано подробно в Новия завет, Исус често посочва самите стихове в Стария завет, които Той изпълнява. Неговите слова осигуряват мост между двете половини на Светата Библия, обединявайки ги в единен глас, който заявява, че Той е Исус Христос, Синът Божий, Изкупителят на Израил и Спасителят на цялото човечество.